Много малко салони в града предлагат европейско кино. Повечето се осланят на редовната максима за успех - блъскай афиша с американски екшъни и бози, и билетите ще се продават

Паулина Гегова

Снощи отидох на кино! Не бях ходила от много време. Не, че не съм киноман, напротив, но българите сме свикнали да чакаме филмите да изникнат в съответните сайтове. А когато и това стане, се почва едно мрънкане за превода, озвучението, HD-то, малкото пиъри и сийдъри. Минава и този етап и вече сме доволни. Чак тогава ги сваляме! Първо, излиза безплатно, а и го няма притеснението „Ами ако ми се преходи до тоалетна, ако ожаднея или огладнея? На тези седалки е неудобно и се схващам”. Та и аз така, заедно с тълпата, най-често се наслаждавам от вкъщи. Пък и винаги съм искала да съм пират!

Въпреки това, снощи бе изключение, за което никак не съжалявам, макар че се въртях като тигър в миша клетка.  В случая не става въпрос за филма, който гледах, а за киното, в което го гледах. Колкото и примамващо да е това в Мола, със своите големи салони, светлини и 3D ефекти, аз отидох в Lucky дом на киното. Тамошните салони са по-малки, не толкова модерни и се лишаваш от блъсканицата на многото зрители, но точно това го прави и толкова хубаво. Има някакво очарование в уюта, ненатруфеността и спокойствието, откъсващо те от цялата глъчка, пазаруващите и дилемата дали да си вземеш сладолед, начос или KFC.

Lucky е кино, оцеляло през годините. Преминало през толкова системи, промени и актуализации в бранша. Напомня ми на бившето кино Космос, където майките и бащите ни са ходили само в празнични дни, или на онова в Синдикалния дом, преди ремонта.  Има някакво прашасало величие в тази сграда, която като много останали се окичва с пагоните на културно наследство.

Истината е, че почти се чувствах като у дома си! Персоналът е приветлив, стопява границите между обслужващ и клиент. Докато си купуваш пуканки, спокойно можеш да си размениш по някоя друга приказка. Не са костюмари - изтупани, изпъчени като статуи, които се ограничават до „Добър ден! Заповядайте!” Качеството на екрана е достатъчно добро, цените не са надвишени, но ако има нещо, което наистина откроява Lucky от останалите, то това е подбора на филми.

Много малко салони в града предлагат европейско кино. Повечето се осланят на редовната максима за успех – блъскай афиша с американски екшъни и бози, и билетите ще се продават.

Тук мисленето е различно. Основата не се състои в box ofice-ите. Набляга се на алтернативно кино, което не бива да бъде забравяно. На български, както и чуждестранни шедьоври, не печелещи от приходите, а от стойността на сюжета. Организират се филмови и анимационни фестивали, презентират се най-новите родни творби. Дава се възможност на народа да се запознае лично със създателите на тези творби. Самият Дом на науката и техниката е един жив организъм, шаващ, пулсиращ, дишащ. Цветен екземпляр, напълно контрастиращ на сивата си фасада. Затова е и "Щастливец". Ако спрем да търсим само блясъка и тагването във facebook, че аджеба сме в Mall Plovdiv, то може би ще обърнем внимание на същината. 

Вихрена комедия от брилянтни ситуации с перфектна режисура и майсторска актьорска игра. Всичко това е спектакъла „Всяка сряда от пет до седем“ от руския познавач на човешките отношения Валентин Красногоров, представена от Драматичен театър „Невена Коканова“, Ямбол.

Режисьор Владимир Петков

Сценограф Александрина Игнатова

В ролите: Георги Ружичка, Петя Бойчева, Христо Доков, Цветелина Кънева, Капка Валентинова, Михаил Лазаров

Какво се случва „Всяка сряда от 5 до 7”, когато работата ти е тъпа, животът скучен, мечтите несбъднати и нещата въобще не вървят така, както им се иска на героите от тази блестяща комедия, всъщност .... е повече от интересно! Авторът заплита служебни проблеми и лични отношения във вихър от емоции, за да ни покаже, че лековатия и фриволен начин, по който гледаме на живота си напоследък не само не е решение, а е основна част от кашата, в която се забъркваме! А дали ще се измъкнем от тази каша... е въпрос на личен избор. Гледайте „Всяка сряда от пет до седем“ - заслужава си!

Спектакълът на ДТ „Невена Коканова“ - „Всяка сряда от пет до седем“ ще бъде представен в залата на ДНА Пловдив на 25 февруари 2016 г. от 19:00 ч. 

Билети чрез платформа ГРАБО до 24 февруари: цена – 7 лева.

В деня на представлението в ДНА: цена – 8 лева.

На 25 февруари Опера Пловдив ще зарадва почитателите на симфоничната музика с концерт „Шедьоври на симфонизма” под диригентството на изтъкнатия гост Павел Балев и солиста Ясуши Ядеуе, концертмайстор на Филхармонията в Баден-Баден. В програмата са включени Бетовен – Концерт  за цигулка ре мажор и Брукнер – Симфония N0  4. 

Павел Балев е главен диригент на Филхармонията на Баден-Баден и главен художествен ръководител на Международната лятна академия "КарлФлеш" в сътрудничество с концертмайсторите на Берлинската филхармония. Гост-диригент е на Хамбургската държавна опера, Операта в Хановер, "Комише опер" в Берлин, "Земперопер" в Дрезден, Лайпцигската опера, Бременската опера, на повече от 40 оркестри в Германия. Дебютира като диригент на 18 години, през 1995 сe дипломирa в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в класовете по дирижиране на проф. Васил Казанджиев и проф. Георги Робев. През 1993 г. получавa наградата на Българското национално радио "Млад музикант на годината" и прави записи за БНР и БНТ. През 1995–1998 специализира във Ваймар, Германия. От 1995 e участник в програмата "Диригентски форум" на Германския музикален съвет, където в момента дава майсторски класове по дирижиране. Носител е на Първа награда от Международния конкурс за диригенти "Карл Мария фон Вебер" (1996), Първа наградана Националния конкурс на висшите музикални училища в Германия (1999), наградата "Херберт фон Караян", представителната награда за диригенти на град Бад Хомбург (2003). 

Павел Балев ръководи Камерната опера в Дрезден, работи като първи диригент и музикален ръководител на Оперните театри в Рощок (1999– 2002) и Хале (2002–2008), от 2007 г. е главен диригент на Филхармонията на Баден-Баден и главен художествен ръководител на Международнаталятна академия "КарлФлеш" в сътрудничество с концертмайсторите на Берлинската филхармония. Гост-диригент е на Хамбургската държавна опера, Операта в Хановер, "Комише опер" в Берлин, "Земперопер" в Дрезден, Лайпцигската опера, Бременската опера, наповече от 40 оркестри в Германия. През 2010 г. ръководи оперния фестивал в Аванш, Швейцария. През 2012 г. дебютира в Операта в Цюрих с "Лучияди Ламермур", откъдето всяка година получава нови покани за продукции до 2017 г. Работи в постоянно сътрудничество със СО на Датското радио; Националния академичен СО на Санкт Петербург; Националната опера и оркестър на Монпелие; Словашката филхармония; СО на Баварското радио; Държавната капела във Ваймар; Оркестъра на град Кан, Франция; Оркестъра на Палма де Майорка; Северохоландската филхармония в Гронинген; "Музикколегиум" Винтертур, Швейцария. Гостува многократно на оркестри в САЩ, сред които са симфоничните оркестри на Лъбок, Спокейн, Юджийн. През сезона 2015/2016 Павел Балев дирижира отново в Копенхаген, Цюрих, Мюнхен, Гронинген, както и на много други места в Европа. През сезон 2016/2017 е поканен да дебютира във Виенската държавна опера и ще работи отново в Цюрих, Санкт Петербург, Братислава, Монпелие, Винтертур. 

Сред солистите, с които Павел Балев изнася концерти, са Ане-Софи Мутер, Едита Груберова, Томас Хампсън, Красимира Стоянова, Веселина Кацарова, Лука Пизарони, Рамон Варгас, Диана Дамрау, Пьотр Бечала, Ана Нетребко. Рециталите на Красимира Стоянова "Славянски оперни арии" и "Арии от Верди" под музикалното ръководство на Павел Балев получават "Международната награда за класическа музика 2012" - ежегодната награда на германската музикална критика, както и Наградата на германската музикална критика за 2014 г. Диригентът има реализирани записи с EBS, "Genuin" и "Bella Musica" и "Orfeo" с филхармония Вюртемберг, с камерен оркестър Хайлброн, Филхармония Баден-Баден и Мюнхен Радио оркестър.

От 2015та година Павел Балев е професор по дирижиране във висшето училище по музика в Манхайм, а през декември миналата година представи Дания заедно с Датския Национален Оркестър на Европейския Коледен  Концерт на Еврорадио. 

През сезон 2016/2017 Павел Балев е поканен да дебютира във Виенската държавна опера през декември, където ще представи „Любовен еликсир“ на Доницети.  Ще работи отново в Цюрих, Санкт Петербург, Братислава, Монпелие, Винтертур.

Билети за концертът „Шедьоври на симфонизма” с диригент Павел Балев се продават на касата на Концертна зала и в Билетен център пред Общината.

По случай рождения ден на Sound Trap – едно от пространствата на Творчески комплекс Инкубатор ви предизвикваме! Включете се в нашия конкурс за дизайн на плакат, на тема „Една година в Звуковия Капан“.

Както знаете, Трапа е място за провеждане на различни музикално-визуални и сценични събития, уъркшопове, срещи, пърформънси, театрални постановки, концерти, място в което вече успели творци се срещат с младите такива и им помагат със своя опит и контакти по творческия им път. Тук музиката и визията се допълват. Определено помните миналогодишния конкурс „The Push Opening”. Точно както в него, сега отново участниците в съревнованието трябва да предложат по 1 дизайн на плакат, като най – добрите дизайни ще бъдат представени в изложбата на 26 март, когато ще отбележим рождения ден на  SoundTrap.

Имате пълната свобода на въображението, като използвате само КИРИЛИЦА за текстовите части на своята визия. В композицията задължително трябва да присъстват следните елементи: Размер: H:100cm х W:70cm, с разделителна способност– 300dpi., запазен в PDF, изписан на кирилица

Тема: Една година в Звуковия капан

*Думите „Тема“, „Дата“ и „Място“ да не се използват!

Участниците трябва да изпратят своите работи най- късно до 17ти март 2016г. на e-mail адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Победителите печелят премии на стойност: 1-во място – 300лв, 2-ро място - 150лв., 3то място – 50лв. Всички 28 финалисти се включват в изложба и получават сертификат за представянето си.

Участниците в изложбата ще бъдат 28. Те ще бъдат избрани измежду всички чрез предварително гласуване от публиката във фейсбук страницата на Sound Trap, където дизайнте ще бъдат качвани. Тримата финалисти ще бъдат избрани също от публиката по време на събитието по случай рождения ден на Трапа, когато ще се гласува на място.

Успех на всички!

Професорът е против промените в учебниците по литература и история.

Остана изненадан и очарован, че децата са чели „Пук“

Екатерина Стоянова

„Анимацията е важна част от  обучителния процес на всяко дете и трябва да присъства в образованието“ – това заяви режисьорът на „Пук“ – Анри Кулев, по време на гостуването му в Лъки-Дом на киното, в събота.

Децата от Пловдив и околността, заедно с родителите и настойниците си, имаха възможността да се запознаят с най-новата продукция на аниматора. Очичките им блестяха от вълнение и интерес.

Самият професор Кулев звучеше леко развълнуван.  Той разказа как в детско-юношеските си години е открил страстта си към рисуването.  Първата му рисунка е публикувана във вестник през 1963г и тогава започва по-усилено да се занимава с това.  По-късно завършва анимация във ВГИК, в Москва, изключително впечатлен от преподавателите му.

В момента той е преподавател в НБУ и, сравнявайки тогавашната форма на образование в Русия с днешната в България,  стигна до извода, че днес се работи по-прагматично и по-практично.  Отговорът на въпроса „къде студентът ще получи по-добро образование“ не може да бъде изцяло точен, защото това, което той е получил и това, което е сега, се намират в две различни времеви линии. 

Преди време карикатуристът бе казал, че му се иска анимацията „Пук“ да се наложи в българското образование и когато го попитахме какво точно има предвид, той се засмя и каза, че приказката на Валери Петров се изучава във втори клас, което е чудесно, но трябва да се учи и в по-горните класове. Добави, че това е ко-продукция, като, с помощта на френско-монакската фирма „Шибуя“, е направено копие на английски език.

Относно нашумялата напоследък тема за реформите в МОН, режисьорът и карикатурист реагира чувствено и присърце. Според него не трябва да се „изрязват“ всички тези емблематични и видни произведения от литературата, те са наше богатство и децата ни заслужават да знаят за тях. 

В разгара на темата професор Кулев стана, направи няколко крачки с изписана тревожност на лице и заговори за историята: „Историята ни е много ценна, богатството на всеки народ е в историята и културата му. Не съм съгласен с промените, които се налагат в момента.“

 Професорът всъщност е изключително интересна личност, пречупваща линията на живота през призмата на реалността - такава, каквато е.  Говореше спокойно, но страстно, сякаш преподаваше любим урок на любознателни ученици.

Малко преди да настъпи часът на прожекцията, Анри Кулев изнесе кратка реч за анимационния филм, като бяха зададени и въпроси към публиката. 

„Много се развълнувах, не очаквах такова нещо! Първо – не знаех, че сте чели приказката, знам че вашите родители я знаят, но това, че и вие я знаете, много ме зарадва!“ – така започна, усмихнат като дете, след което обясни накратко на публиката за трудностите при създаването на един анимационен филм и какви хора участват в направата. Спомена, разбира се, дълбоко уважавания от него Валери Петров, с когото заедно са започнали проекта, преди писателят да се раздели със земното си Аз.

Когато водещата и проф. Кулев попитаха децата дали са чували за приказката, те казаха „да“. Те знаеха, че е написана от Валери Петров и тя много им допадаше. Но когато им бе зададен въпросът дали са гледали друга анимация, направена по българска приказка, настъпи мълчание, а малчуганите сведоха глави. „Пук“ е първият български анимационен пълнометражен филм от 30 години насам, а по-старите родни анимации явно не са толкова известни, колкото ни се иска. Но режисьорът вярва в развитието на анимационното изкуство и смята, или поне се надява, че интересът към него няма да намалее. За него анимацията е вечна и не е само за деца, а напротив – всеки може да открие себе си в нея.

Пожеланието на аниматорът към младите артисти се изрази в това да имат благосклонна съдба, защото никой не знае как животът ще го завърти... и да се борят за щастието.

"Хората си въобразяват, че човешкия мозък се намира в главата. Нищо подобно! Вятърът го пренася от Каспийско море."

Паулина Гегова

Вечен е Гогол и вечен ще остане! Защото когато на земята се появи гении, оставил толкова силен отпечатък, дори да е било векове назад, този отпечатък ще се прехвърля отново и отново в настоящето и незнайно бъдеще. Просто така е устроен светът - никога не забравя, колкото и да се развива. А за да се развива, му е нужна тази изначалност. Основата, на която да се подпре и да гради. 

Затова и в наши дни все още се срещат хазартни личности, рискуващи да вземат едно парче от миналото и да го перифразират, да го оформят като глина, да го пречупят през съвременна призма, без да отхвърлят съставките му. 

И трябва да отбележим, че такова изкуство не се създава задължително на големите сцени, пред стотици зрители. Понякога са достатъчни и една шепа хора, на малка сценка, лишена от помпозност. Понякога е достатъчен и един човек, в центъра на всичко това, който не държи на огромен успех, а само на това да разкрие част от себе си. Защото колкото и актьорът да се превъплъщава, в тези превъплъщения открива и елементи от собствения си характер, дори да е една прашинка. 

"Прелюдия към изгубената душа" лежи едно към едно на Гоголовата "Записки на един луд", а всеки един от нас е луд сам по себе си. В лудостта няма нищо странно, нищо анормално. Както се казва: В свят, в който всички са луди, никой не е!

Радослав Йорданов е запознат с тази философия, затова не се страхува да покаже това психично отклонение по един изключително смешен и в същото време задълбочен начин. 

Моноспектакълът се игра снощи в клуб Библиотеката. Посетителите изпълниха пространството със своя звънлив смях в уютна и задушевна атмосфера. Смехът идваше ту от таланта на изпълнителя и прекрасната смяна на настроения, лицеизраз, глас, похвати и текст, ту от съзнаването, че всеки един от нас може да е на мястото на героя. 

С играта си Радослав навлиза в условност. Декори липсват, той стои почти статичен, движенията са изключително изчистени, а това е сложна материя. Повечето актьори разчитат на ефекти. Не и младия мъж! Той въздейства само с психоанализ и мимики. И очи! Едни големи очи, преминаващи през купища душевни състояния. Цялата история е представена на един дъх. Докато се усетиш и моментът отмине. Бързото превключване от мисъл на мисъл, от идея на идея, те кара да си постоянно нащрек, да следиш и да улавяш настроенията. Схема, трудна за артиста и разпускаща за зрителя. 

Интересното е, че Йорданов сам е превел литературата на Гогол. Той е и режисьор на спектакъла. Откровено признава, че не иска да работи с друг, защото възприеманията за героя ще се разграничават. Това е свобода, но също така и отговорност, която не е подминал с лека ръка. Полу-фарсовото произведение излиза от рамките - къде и кога. Има само - защо! Защо един обикновен руски чиновник губи разсъдъка си? Кое е това, което го подтиква да напусне мирното съжителство с общността и да навлезе в подсъзнателните си изкривени илюзии? Халюцинации или неистова вяра изпълват организма му? Едва ли някой може да каже какво се върти в главата на лудите. Те са хаотични и непредвидими, но в тяхната същина има една странна систематичност, дори скрита логика. 

Надяваме се Радослав отново да посети кокетния ни град и да даде шанс на още хора да се докоснат до този магически психодиспансер. В крайна сметка, малко лудост никога не е излишна.